Витамините са специфични органични, жизнено необходими за човека вещества. Те оказват действие върху редица жизнени процеси: растеж, развитие, обмяна на веществата и физиологичното състояние на организма.
Да се запознаем с витамините!Освен това те повишават имунната устойчивост, стимулират образуването на кръвни клетки и функционирането на черния дроб и жлезите с вътрешна секреция, повлияват възбудителните и задържащите процеси в централната нервна система и др.
Необходими са за правилното усвояване на основните хранителни вещества и химичната активност на ензимите.
При пълна липса на даден витамин в храната настъпва състояние, наричано авитаминоза - то е опасно за здравето и води със себе си сериозни усложнения.
В България авитаминозите са рядко срещано явление и се срещат само при общо недоимъчно хранене.
Хиповитаминозата е състояние, в което организмът изпада при недостатчно количество на един или повече витамини в храната.
Тя е по-честа при хронични инфекциозни болести, когато потребността от витамини е общо увеличена, и при нарушения в чревната резорбция.
Видове витамини
Витамините се разделят на две големи групи: мастно- и водноразтворими.
Към мастноразтворимите спадат витамини A, D, E, K и F, а към водноразтворимите - витамин C, витамините от B-групата: B1 (тиамин), B2 (рибофлавин), В6 (пиридоксин), B12 (цианкобаламин) и др., PР (никотинамид), пантотенова киселина, биотин, фолиева киселина, холин и др.
По-подробна информация за витамините: Витамин В4 - Аденин; витамин В13 - Оротинова киселина; витамин В15 - Пангамова киселина; витамин В17 - Амигдалин; витамин Bh - инозитол; витамин Вt - L-карнитин; витамин Bx - Парааминобензоена киселина; витамин L–Антранилова киселина; витамин N - Алфа-липоична киселина; витамин P1 - Рутин и витамин Q - Убиквинон (коензим 10) можете да намерите в следните публикации:
Кoгато дойде зимата, бюрата на колегите ми се покриват с пакетчета хартиени носни кърпички, кани с чай и шишенца сироп за кашлица.
Между останалите неща неизменно се търкаля и кутия мултивитамини. Всички в стаята имаме по една. Пием ги с надеждата поне този път да не се разболеем, да не ни повалят вирусите, преумората и стресът. Някои от познатите ми безрезервно вярват в магическите сили на витаминозното си хапче и разчитат на него да ги спаси от всякакви здравословни проблеми. Други смятат, че винаги могат да го заместят с нещо по-природно като две ябълки и чаша сок от моркови. Както обикновено, истината е някъде по средата.
За кого говорим...
Витамините са органични вещества, необходими за протичането на метаболитните процеси в организма. Най-често те служат като катализатори за определени реакции. Човешкото тяло има нужда от малки количества витамини, които в общия случай не може да си произведе само*. Те му трябват за правилното усвояване на други вещества като въглехидрати, мазнини и белтъчини, за поддържане на имунната система, за растежа и възстановяването на тъкани и др.
Думата витамини или амини на живота е изобретение на поляка Казимир Функ. През 1911 г. той успява да изолира от оризови люспи амин (вид органично съединение с молекулна структура подобна на тази на амоняка), който смята за много съществен за човешкия живот. И преди да стане ясно, че не всички витамини имат аминна група (С например не съдържа такава), името вече се е наложило.
Понастоящем витамините са тринайсет на брой. Те са разделени на две групи - мастно разтворими и водно разтворими. В първата влизат A, D, E и K, които не могат да бъдат усвоени от организма, ако не използват мазнините като преносна среда. Мастно разтворимите витамини се натрупват по-лесно в тялото, докато водно разтворимите почти без изключение се отделят, когато са в излишък. Ето защо е по-възможно (макар и слабо вероятно) човек да предозира витамини А и D, oтколкото C или някой от B групата.
Трябват ли ни хапчета
Един от по-съществените практически въпроси, свързани с витамините, е дали и кога има нужда да ги пием на хапчета. Въпросът идва на дневен ред чак през ХХ век, когато хората започват да ги синтезират изкуствено.
Мненията дали и колко често трябва да посягаме към мултивитаминни хапчета са различни. До неотдавна всички лекари биха ви казали, че ако се храните добре и здравословно, нямате да имате нужда от допълнителен прием на синтетични вещества. Днес (не без намеса от страна на фармацевтичните компании) вече има изследвания, според които е добре да пием такива хапчета просто за всеки случай. Препоръчват го например специалистите от Harvard School of Public Health.
Независимо на кого ще решите да вярвате, в някои определени случаи организмът наистина се нуждае допълнително от витамини. Нужните дози зависят от начина на живот, възрастта, пола и професията. По-големи количества са необходими при бременност и кърмене, след прекарани тежки болести, операции или наранявания, при интензивен физически или умствен труд. При по-възрастните хора необходимостта от витамини не се променя. Често обаче пада нуждата от калории, а с нея и количеството приемана храна. Това намалява и приема на витамини и може да се наложи те да се набавят допълнително. При преценката на дневния прием витамини и минерали трябва да се има предвид, че в последно време много храни (сокове, мюсли и т.н.) са специално подсилени с полезни вещества.
Хиповитаминозите имат различни проявления - от умора и световъртеж до сериозни и потенциално смъртоносни болести. В днешно време обаче последните са по-скоро рядкост. Проблемите могат да възникнат по две причини - недостатъчен прием на определени витамини или невъзможност на организма да ги усвоява. Освен на болестни състояния лошото усвояване може да се дължи и на други фактори като злоупотреба с алкохол или цигари.
Краткосрочният дефицит не е проблем при витамините. За да има неприятности, човек трябва да остане без тях за дълго време (над шест месеца дефицит вече са риск). Ако все пак мислите, че сте в опасност, разходете се до аптеката. Или до плод-зеленчука. Лично аз засега предпочитам мандарини пред мултивитамини - вкусът е по-добър.
* Изключенията са K и B7, произвеждани от чревни бактерии и D синтезиран в кожата
